автор: valiordanov

Черен гарван кълве от душата ми,
побеляла от мъдрост и грижи.
Аз го гоня с очите на вятъра,
от умората вече не виждам...

Клюнът остър разкъсва мечтите,
впити ноктите, стискат сърцето
и нагарчат от болка сълзите...
Гарванее ми даже лицето.

Грозен грак вместо думи изплювам,
в мисълта се превръщам на гарван
и забравям в копнеж да танцувам
и чернея, и яростно падам...

Ще се боря! Не искам да бъда
черен камък на бяла постеля.
И макар да съм с гарванска мъдрост,
с пойни птички мечтая да пея...