автор: kir4ote

Твърдият бряг е моята Любима
И аз съм нейният Възлюбен.
Обединени от Любов,
но Луната ме отделя от нея...
Бързо идвам и си отивам,
неохотмо, с много малки
сбогувания...

Бързо идвам аз от Синият хоризонт
да положа сребърният блясък на моята пяна
върху златният пясък и ние се смесваме
в растопен блясък...

Аз гася няйната жажда и потапям нейното сърце;
тя смекчава моят глас и покорява моят характер.
На зазоряване аз рецитирам моята Любов,
а тя ме притиска в прегръдките си...


На свечеряване аз й пея песен за Надеждата
Тя е тиха, търпелива и досетлива
и с нейната топлота успокоява моето безпокойство...

Когато приливът дойде ние се милваме един друг,
когато отливът дойде аз падам за молитва в караката й...

Много пъти съм плувал около сирени,
издигнали се от дълбините да починат на дърдите ми
и да се взират в звездите...
Много пъти съм гледал как влюбени се оплакват
да своята дребнота и съм ги довеждал до въздишки...

Много пъти се рзабивах във Великите Слкали
и се усмихвах в лицата им,
но никога не получих усмивка от тях.
Много пъти се отказвах от давещи се души
и ги отнасях до моята Любима,
Тя им даваше сили, както отнемаше от мен...


Много пъти открадвах съкровища от Дълбините
и ги дарявах на моята Любима,
тя ги приемаше мълчаливо и нежният
й поглед беше моята награда...

В тежките нощи когато всички същества
търсят духът на Поета, аз посядах
и пеех, пеех, аз съм буден, аз съм буден...

Накрая! Безсънието ме събуди,
Аз съм влюбен и истината за Любовта
е силна...
Аз може да се люшкам но ще спра при теб...