автор: rosy88

/зимно/

Когато в мен се върне пролетта,
с надеждата за новото начало...
Когато си простя за глупостта
и за желанието да бъдем цяло...
Когато огладнея за живот,
след зимата на страшно недоволство,
тогава потърси към мене брод.
Тогава научи ме на покорство.
Сега съм бунт и буря. Сея смърт.
Ледът не иска семето да пусне.
Така е необятно в мойта гръд,
че тесни ми се виждат твойте устни.
И тесен ми се вижда всеки дом,
щом скрива за душата хоризонти.
Но всяка птица търси своя клон.
И всеки пътник родните си порти.

Ако си истински ще бъдеш там,
а аз без обич няма да се дам.