автор: timon

(на Христо Йотов)


Море е Тракия, творецо!
Море, събрало се във ъгъла на моите зеници,
преливащо от розови вълни.
С езическата красота
на тихите забравени могили -
последен тържествуващ храм,
излят във слънчевия й венец.
От погледа изтривам нереалното
(реална буца, дращеща ми гърлото)
опитвам да изтрия пътя си, улуците,
които са ми чужди -
болка в тях откривам.
И като в сън пренасям се назад:
докосвам всяка струйка на Пръскалото,
летя над висините на Триглав -
свил за ръцете ми гнездо,
полепнали с катранени чуждици.
Сънувам диплите й -
във лилаво корени, попили кръв
и пот, и вой...
Крещя, оплаквайки душата си, творецо.
Оплаквам я, откакто Тя роди се в мен...

А твоята ръка е тъй неземна!
Мъжете танцуват!