автор: valka

По небето звезди, дето светят във нощ като тази.
И луна отразила на стария ден светлината.
Всеки бряг, от страха ми по мъжки, когато ме пази.
Всяко утро, в което свирепа надежда ме дърпа нататък.

Сънен плясък на ручей, невидим зад стари дървета.
Тишина по ръба на която се движи земята.
Как понякога цяло богатство са две - три монети,
а безплатният залез е хляб и вода душата.

Дъщеря ми как спи и за нещо в съня се усмихва.
Топлината и детска попила във цялата стая.
Как след буря градът изтрезнява и вятърът стихва,
а дъгата забива във нищото двата си края.

Как след време от смешното - тъжно, от тъжното - смешно...
Тази песен с това е забавна - че нЕ е по ноти.
Как ми трябва голямата буря понякога толкова спешно.

Някак чисто и ясно след буря се диша животът...