Обичам ветровити лунни нощи..
Седя си на самотния балкон,
с цветята и разветите пердета,
с играещ вятър, лунно-закопнял
Прегръщам времето в такива нощи,
и къпя го в кристална крехка чаша,
шампанско... с недостигнати мечти...
Отпивам....
и след режещата глътка,
в душата спира да горчи...
А тази нощ...
Завиждащият вятър,
поиска чашата с незрима страст,
с невидимите пръсти я погали.
Примами я....
Разби я с нежен звън...
Кристален, глъхнещ,
мек като шампанско ,
Така... крещящ...
Десетки стъкълца,
блестящи бисери,
разсипани на лунна светлина...
Но счупеното, казват,
е на щастие...
И в миг тъгата отлетя...