автор: kir4ote

Понякога си мисля...
че розите са по червени
от кръвта в сърцето ми...

Всеки лотус живеещ в градината пада
в дланите ми като от карсивото ти лице...

Нежен бриз рони вишневите цветове,
ронят се горещите сълзи от душата ми...

Жасминът пак цъфти на лунна светлина,
заслепен от твоята красота...

Топъл дъх лети в нощната тъга,
нямам аз криле да стигна те...

Напълни чашата, Любима,
напълни я днес, да не пресъхне
моето утре, ако ли не
камата ти вземи...
прережи връвта любовна,
освободи тялото ранено,
душата запази, за теб е тя...
Сърцето само ми остави
със спомена да го напълня,
да ме води по Света,
изпълнен със тъга...

И след като открия Смъртта,
върни се в градината на красотата,
там ще съм аз...
Двамата с теб...
Мечта...

Не виждам, ослепявам ли?
За теб...