автор: amadeus

Недейте спира есента
щом почука на вратата
и меки, алени листа
довее вятъра в стъклата.
Нека падат небесата
върху каменния град.
Нека укроти земята
капките небесна хлад.

Нека жълти и зелени
есента ги приюти,
безжизнени, неизживени -
пропилените ми дни.