автор: Omaia

Преди да се родя като човек
съм била птица.
Някъде,
в най-отлежалата ми памет,
се превъртат филмови отрязъци
от летящ живот-
подвластен на пространството,
освободен от земно притегляне.
В тях струи светлината
на самотните морски фарове,
които крясъкът ми е ухажвал нощем.
Тромаво се люшкат безбрежни води,
в които умивам сянката си.
Тихо под мен се раз-пи-ля-ва
синьо-зеленият релеф на планетата.
Дочувам глух звук от туптене.
От моята ли?От нейната ли гръд?
Припомням си
предвечен сватбен танц
изпълнен в синхрон
от крилатите обитатели
на Просторите.
Виждам как по дъга от песен
с
л
и
з
а
при годеницата си
женихът Небе.
Трррептяяя
в антична мелодия,
изсвирена от правятър
върху раз-пе-ре-ни-те струни
на тялото ми.
Почти без дъх,
безпътна
пропявам
с чуруликащи думи.
И вече не се съмнявам.
Преди да се родя
съм била...Птица!