Аз преследвам Боговете и мечтите на нуждаещите се...
Гледам как тъгата се топи и други се будят за живот...
Очаквам дъждът на времето да ми покаже древната мъдрост...
Млада смърт между ръцете ми, чужда замя
и надежда зад заключени врати...
Свеждам аз очи пред всетлината на спомена за теб...
Скланям моето сърце да забрави те,
твоят мил глас в нощта...
Следя светлината от свещицата
оставена от теб...
Книга за сълзите на земята...
Твоите нежни думи изпълват
моето сърце със радостта на вековете...
Усмивката ти оставя следа от мълчание,
откриване и преоткриване...
Градина на изцелението...
От един удар на сърцето до друг
моята любов се разпростира,
таен дар от безмълвен Бог...
Протегната към теб...
Аз се скитам сам
стремящ се към прозрачния пейзаж.
Една молитва прави ми компания,
ангел над мислите се рее,
амулет ако се загубя в пустня от тъга...
Аз знам, че сълзите ми няма да те върнат,
думите ми също...
И истинате е дъхът ти нежен,
райски дъх...
Душата чиста,
момина сълза...
Така че аз не чакам те,
лишен съм от това...
Аз само искам да ти кажа, че съжалявам...
Много ми липсваш...
Аз бягам към теб, не усещаш ли?
моите думи за теб...
звездите на небето...
Моите ръце попиващи сълзите,
Палитра от тъмни цветове...
Очите търсят теб Любима,
неприкрит сън...
Моето тяло е стара песен,
тананикана от теб...
Пътят е самотен, да...
но аз няма да сгъна моите криле,
защото те обичм, неутолимо...
Аз няма да сгъна моите криле...