В полите на Родопите прекрасен град
със китна хубост хората пленява!
Единствен той на този свят
завети древни съхранява!
На цар Асен от крепоста
градът в краката ти остава!
По-светла хубост на света
едва ли някой притежава!
И слънцето погалва с нежна длан
скалите, църквите и всички хора
А вечер тръгва си с момински свян
за да запали с огън утрин нова!
Във този свят се чувстваш вечно млад,
сърцето от безвремие прелива!
Ах, свиден мой, Асеновград
открих те и съм тъй щастлива!
Когато утре тръгна си от тук
вълшебната ти прелест тайно ще сънувам!
На годините отминали напук
отново видя ли те, знам че съществувам!