автор: azur

Днес отново ме е обзела
красавицата бяла ,нежна
листите с рими да захвърля
в миналото да се завърна
когато четките дебели
бяха моите предели
сърдити ми са - знам
по тях веждам прах голям
моя мъничка сълза
нарисувах я сега
а от нея се започна
и мисълта ми тъй порочна
уж решила бях сега
да рисувам снега
а то ...
какво ли пак излезе
в две очи слънце как залезе
в две очи душата си видях
картината ми нова
като стара я видях ...