автор: elpetpari

На масата седим със теб
и страстно пълним пепелника
със смазани фасове
и смазващи истини
кафето нагарча с вкус непознат
сега е без смисъл да бъдеме искрени
а бездна от болка е пътят назад
усмихвам се тъжно след нещо красиво
прошепнато сякаш на целия свят
нашите мигове бавно се сливат
в спомен, в капка, в стих и във цвят
разстреляно време, удавен живот
изрязан от някого кадър от филм
безумно измислен, чернобял епизод
по тема позната на маса мълчим.
Пак се скри зад циника
и навън пак вали
изхвърлиха ни пепелника
с болезненото „Може би...”