автор: fightingone

Ана, която беше луда,
нося нож под мишницата
и изправя ли се на пръсти пиша послания.
Да не би да съм някаква инфекция?
Аз ли те накарах да полудееш?
Аз ли изкривих звуците?
Аз ли ти заповядах да слезеш от прозореца?
Прости, прости.
Кажи, че не съм.
Кажи не.
Кажи.

Говори ми думи на Дева Мария във възглавницата.
Приюти ме длъгнеста дванайсетгодишна
в хлътналия си скут.
Шепни ми като лютиче.
Яж ме. Изяж ме като пудинг с крем.
Вземи ме при теб.
Вземи ме.
Вземи.

Дай ми доклад за състоянието на душата ми.
Дай ми подробно становище за моите действия.
Дай ми отровна билка и ме остави да я слушам.
Сложи ме в стремето и доведи група туристи.
Подреди греховете ми в списъка за покупки и ме остави да ги купя.
Аз ли те накарах да полудееш?
Аз ли увеличих звука в слушалките и ти пуснах вътре сирени?
Аз ли отворих вратата на мустакатия психиатър
който те изтика навън като златна количка на колелца?
Аз ли те накарах да полудееш?
От гроба, пиши ми, Ана!
Ти не си нищо друго освен прах но въпреки това
извади Паркера, който ти подарих.
Пиши ми.
Пиши.