автор: milcho

          ОлЕеее`Оле72

Олеле! Мила какво съм ти сторил,
какво пак си си наумила?
Просто аз страница друга отворих,
в подранилата зима унила.

Не искам, да обсъждаме вече детайлно,
кой кого другия, и колко обича.
ти си слагаш анцуга, лентата файно,
и отиваш във парка да тичаш.

Аз пак зад екрана сядам, пропадам,
в моите хули икони,
а ти и не искаш де чуеш, да пробваш,
тези поетични закони.

Тогава би трябвало да те намразя,
у мен де се вихри презрение,
но странно, обратно, аз вазата пазя,
с любов, не със едно уважение.

Смел съм, не съм от ония които,
си крият главата в пясъка,
но нещо ме стиска, и често се питам:
-Защо е в очите ти блясъка?

-Защо те изпраща, и на ъгъла чака,
оня мил съсед със анцуга също,
и как да преглътна онази атака,
вечер да блея сам вкъщи.

Нали по условие жените са били,
записани като по-моногамни,
но ето, че ние мъжете не крием,
нашите рицарски чувства бигамни!

Какво ми остава, тогава и ние,
да скочим, да се юрнем в овеса,
и май мила туй ще запали у тебе,
огъня на една поетеса!


10.12.2007 01:30h MEZ Олееее45