Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Край, среда, начало – Ан Секстън Имаше едно време едно нежелано дете.
Абортирана по три модерни метода
тя висеше на матката
закачена за І
построила къщата си вътре
и нямаше никакъв смисъл
да я стържат от там.
В часа на раждането си
тя не заплака,
натупаха я,
но тя не крещя-
вместо това сняг се посипа от устата й.
Докато растеше, година след година,
косата й се изви като роза във ваза
и потече червена по лицето й.
Поставиха й камъни за да накарат
растежа да замръзне тихо
и въпреки че я натъртиха
те не я убиха
но убийството беше вградено в нейното начало
Заключиха я във футболна топка
но тя просто се огъна
и се престори, че е в топла кукленска къща.
Вкараха насекоми за да я изпохапят
и тя ги остави да пропълзят в очите й
преструвайки се, че е куклено шоу.
По-късно, по-късно,
съвсем пораснала, както твърдяха
й дадоха пръстен
и тя го носеше като коренище
и си казваше:
“Да не те обичат е човешко състояние”
и лежеше като статуя в леглото си.
И тогава веднъж
ужасно случайно
любовта я взе на своята голяма лодка
и тя гребеше океана
с гореща радост.
После,
бавно,
любовта изтече
и лодката се превърна в хартиена
и тя узна своята участ
най-после.
Върни се където ти е мястото
бъди глухоняма
в тази метална къща
остави го да те обучи да бъдеш никоя.
Публикувано от BlackCat на 10.12.2007 @ 15:07:46
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 3
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 78030 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Край, среда, начало – Ан Секстън" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Край, среда, начало – Ан Секстън от vanya777 на 10.12.2007 @ 15:45:09 (Профил | Изпрати бележка) | Много тъжно, но...такава е съдбата на живите
Благодаря за превода! |
]
Re: Край, среда, начало – Ан Секстън от mastilo на 10.12.2007 @ 16:37:55 (Профил | Изпрати бележка) | Ужасен, силен, смазващ текст... символите на куклената вяра, морал и традиции, реализъм, който тук плющи и разплита човека до НЕЖЕЛАНИЕ. Независимо от модерното, от усещането за човек и съвремие, в текста се прокрадва една особена мелодия. Аз специално чувам грегориански песнопения. |
Re: Край, среда, начало – Ан Секстън от fightingone на 10.12.2007 @ 16:51:29 (Профил | Изпрати бележка) http://vivian.blog.bg | Възможно е, възможно е..
Изобщо много е класна поезията й - полифонична, създаваща цели нови смислови пространства..
|
]
Re: Край, среда, начало – Ан Секстън от Jiva на 10.12.2007 @ 17:39:01 (Профил | Изпрати бележка) | ако в целия този кръг от непожеланости има дори един миг любов, значи си е струвало оцеляването до срещането й...и цялото време после едва ли ще стигне да я превърне в никоя...
страховита образност, но затова и достигаща...
благодаря, мария! |
]
Re: Край, среда, начало – Ан Секстън от nironi (nironi@dir.bg) на 11.12.2007 @ 06:33:04 (Профил | Изпрати бележка) | "остави го да те обучи да бъдеш никоя."-толкова
|
] | |