автор: taisa

Усмихвам се...
защото нещо ми се случи:
да те обичам толкова много...
Живях на един дъх.
Бързах да свърша всичко.
Страхувах се да не забравя нещо.
И успявах.
Все към тебе гледах,
треперех за удобствата ти,
за себе си и не помислях...
И успявах.
Силно те прегръщах
и губех ум и слово,
ако със теб беда се случеше...
И пак успявах.
И ти тичаше към мен,
когато се страхуваше
като дете към майка си...
Но този път не успях...
Изпуснах те...
Както Земята изпуска последните лъчи на Слънцето при залез,
както морето изпуска една по една звездите си на разсъмване...
Изпуснах те...
На разсъмване...
С невиждащи очи ме гледаше и знаеше къде отиваш...
Усмихвам се ,
защото нещо ми се случи:
да те обичам толкова много...