автор: Alisa

И двамата са многоточия.
И двамата ги има.
Нагазили са (не нарочно)
в последната си зима.
Косите му - предсрочно снежни.
Очите й - учудени
от нечовешката му нежност…
И тя му шепне думи.
Намира ги след "най-накрая"
и знае, че е всичко.
Останалото - той го знае.
Наум се сричат.
Наум в живота си прекрачват,
наум живеят.
Това е. И й е достатъчно
да го запее.
Това е. И му е достатъчно.
Напук е чисто.
От щастие дали се плаче?
Те - не си липсват.
Защото е последна зима.
Кой лъже за последно?
Не си измислям. Тях ги има.
А аз - прогледнах.