Не обичаше мене, а само
оня израз на нежност случаен
във очите до твоето рамо,
без да питат какъв ще е краят.
Не обичаше мене, каквато
съм, а каквато видя ме
в онова закъснялото лято.
Нарисува ме твойто желание.
Не обичаше моята същност,
не обичаше моите рани,
от които се хранеше всъщност
любовта в шепа рими събрана.
Аз съм черна и бяла... различна.
Ако искаш, такава вземи ме.
Само бялото ако обичаш,
няма как да завършиш картината.