ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 987
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 987
 |  Много болезнен път си избрах -
да нанасям неволно рани.
И да получа много от тях,
след несбъднати обещания...
А бих си спестила болка и грях,
с малко повече послушание.
Малко по-щастлива да бях,
не бих причинила тези рани.
Малко по-търпелива да бях
и уверена в свойто дихание...
А толкова сълзи излишни пролях
и чрез тях само търсех Познание.
Най-трудния път, уви, си избрах -
сам сама си създавах страдания.
След бездни-време пак не разбрах -
това ли е само Пътя към Знанието?
Толкова трепет и обич събрах
в сърцето си плачещо, изтерзано...
Невежа, откривах сред земната прах
не утеха, а нови желания.
После безсилие някакво, гняв -
всичко премислях - остана неказано...
Малка бях, горда, каква ли не бях -
ала нарамила свойто незнание.
Бягах объркана, едва не умрях
от лутане и отчаяние.
Днес, моля, Боже за прошка - не бях
смирена достатъчно и покаяна!
Много болезнен път си избрах
да нанасям безмилостни рани
и да понасям тъй много от тях...
Ти изцели, изцели Светлината ми!
Публикувано от Amphibia на 09.12.2007 @ 10:31:45
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 16
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Покаяние" | Вход | 18 коментара (46 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
[Без заглавие]
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 09.12.2007 @ 19:25:08
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | | Не само е сложен, но и банален - до болка изтъркана тема. Аз не вярвам в коцепцията за греха и използвам думата условно. Може би има грешки и уроци, причини и следствия... Това стихотворение е писано отдавна и спонтанно - понеже е от сърце, затова го публикувах. Все пак, още не мога да си обясня подтика ни да нараняваме - всъщност, имам десетки обяснения, но приемане - не... Поздрави, АНГ! |
]
Re: Покаяние
от ANG на 09.12.2007 @ 21:20:56
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/ | подтика да нараняваме... още по-дълг е пътят до умението да не нараняваш
и мен ме смущава думата - ГРЯХ - безмислена е
не така стои въпроса с ПОКАЯНИЕТО - то е добре постоянно да присъства
и - съмнявам се дали по-младите въобще са чували тази дума
имаше филм с това заглавие - грузински, а също и книга
страхотни |
]
[Без заглавие]
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 09.12.2007 @ 21:35:04
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | | Когато публикувах стиха си спомних заглавието на филма - силен и многопластов. Много ме разтърси преди 20-на години. Покаянието е дума, която звучи претенциозно, нелепо, може би архаично за много хора - млади и по-зрели, дори. Тъжно... Ти си прав - добре е постоянно да присъства в нас, всеки миг! Благодаря за подкрепата, АНГ - дълъг е Пътя до това Велико Умение за ненараняване, състрадание, Безусловна ЛЮБОВ. |
]
]
]
Re: Покаяние
от viatarna (viatarna@abv.bg) на 09.12.2007 @ 11:19:57
(Профил | Изпрати бележка) | Колкото е по болезнен избрания път, толкова по истинско е познанието***
Светла прегръдка*** |
]
Re: Покаяние
от LATINKA-ZLATNA на 09.12.2007 @ 12:45:00
(Профил | Изпрати бележка) | "Ти изцели, изцели Светлината ми!"
Поантата ти изстрелва стихотворението!
А Бог прави да блести
и сянката няма право да протестира. |
]
Re: Покаяние
от ole72 на 09.12.2007 @ 20:24:03
(Профил | Изпрати бележка) | Раната ми разцъфна като роза
и венчелистчета летят наоколо
и падат като капки огнен дъжд,
но кой ще ги намери кой
и кой ще ми върне пъпката на копнежа... |
[Без заглавие]
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 09.12.2007 @ 20:35:34
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | | Намерих твоите розови венчелистчета и ги целунах с много обич! Не съм само аз - и други ще ги открият... "Пъпката на копнежа" е дълбоко в ТЕБ, знаеш - тя е в сърцевината на твоята огнено-бяла Светлина и когато я откриеш отново, ти си излекувана от болката! Радвам се, че те "виждам" отново. Позагубихме се, но не се забравяме... Прегръдки, мила Оле. |
]
Re: Покаяние
от ole72 на 09.12.2007 @ 20:52:40
(Профил | Изпрати бележка) | | Прегръщам те и аз, мило момиче:) |
]
[Без заглавие]
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 09.12.2007 @ 21:26:23
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | | Молитва за цялостно Изцеление - така е.... Мила Хулия, ти го формулира прекрасно - благодаря за това силно определение! Човешките болки - малки, егоистични.... - ала именно те ни принуждават да преминем отвъд човешкото, субективното, ограниченото; да помолим за Истински Лек и Прозрение. И аз те прегръщам. |
]
Re: Покаяние
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 09.12.2007 @ 21:35:41
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Неволно нанасяме рани,
неволно биваме наранявани.
И от всичко това остават ни
само поводи за прощаване.
Но да ги има... Защото
няма как да познаем
кое е всъщност Доброто,
кое Любов, кое Светлина е...
Много си лоша! Сигурно затова те обичам.:Р:)
Поздрави за стиха, Мари!:) |
]
Re: Покаяние
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 09.12.2007 @ 21:47:07
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | :)) Може би шанс няма само докато човек си мисли, че е добър. Полезната работа започва тогава, когато се познае като лош. Поне така се успокоявам за себе си- че съм започнала работа в собствената си фирма!:)))
Прегръдки! |
]
Re: Покаяние
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 09.12.2007 @ 22:08:37
(Профил | Изпрати бележка) | Размисли ме твоето покаяние, Мариам, и ме накара да почувствам колко си приличаме по извървяния път, по желанието за себепознаване, по грешките, които неволно сме сторили...
Дано Бог чуе покаянието и ни прости! |
]
Re: Покаяние
от nikoi_1 на 10.12.2007 @ 09:45:53
(Профил | Изпрати бележка) | Не вярвам в чувството Виновност!
Животът всеки ден върти
часовника "Случайност и съдбовност"
между усмивки и сълзи.
Не вярвам в чувството Виновност,
а в дишането- миг след миг:
единствена пожизнена законност,
единствен верен часови.
Не вярвам в чувството Виновност!
Творецът пали вред звезди-
смирение изгаря и греховност,
а пътят между тях върви...
Здравей, Мария! Изстраданата ти философия, така поетически умело пресъздадена, ме провокира към отговора по- горе.
Желая ти много светлина и щастие в нея! :) |
[Без заглавие]
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 10.12.2007 @ 19:45:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | | И аз не вярвам в чувството Виновност!!! Думата "грях" е може би несъвършен вербален израз на чувството за ... дисхармония със света и теб самия или усещане, че си нарушил неволно духовните закони - чувство, което всеки изпитва понякога. И слава Богу! Благодаря ти за стиха, Приятелю. Поздрави сърдечни и до нови задочни срещи в ефир. |
]
Re: Покаяние
от vilvar (vilvar@abv.bg) на 10.12.2007 @ 23:51:04
(Профил | Изпрати бележка) | След всяка твоя дума се уча да бъда по-смирена, Мария!
Бедите ни се раждат заради злоупотреба със свободната воля. Същата, която може да превърне всеки един от нас или в диктатор, или в светец. Бог е създал както човека, така и Мая. Състоянието на заблуда - гняв, себелюбие, гордост, желания и т.н. са бариерите при бягането с препятствия в живота...а всички, които са на духовния път могат да бъдат като състезатели по бягане. Някои тичат, концентрират се, поемат дълбоко дъх и прескачат, други вървят бавно напред, заобикалят, а някои даже бягат назад...
А болката в човешки измерения може да бъде троица също: от телесна болест, душевна неуравновесеност и духовна слепота.
Но ти отдавна си осъзнала много повече от това, щом се е родил този вик-молитва:
"Днес, моля, Боже за прошка - не бях
смирена достатъчно и покаяна!
Ти изцели, изцели Светлината ми! "
_____________________
Гори, Мария, за да светиш!
Ти си един извор, при който се събират жадните.
Благодаря, че отпих!!!
|
[Без заглавие]
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 11.12.2007 @ 01:39:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | | Мило момиче, ти също си ми голям Учител! Ние всички се учим взаимно, понякога несъзнателно... Не знам защо мислиш, че знам повече от другите - не, просто търся....уча се да обичам Всичко и да си прощавам, за да мога да простя и на ближните. А твоето стихотворение "Разкаяна" ми даде кураж да публикувам своето "Покаяние" - разбира се формата, стилът, изразните средства и звученето са различни, но посланието е едно.... А благодарение на хора като теб, все още чета и пиша в сайта. Благодаря ти за емоционалните, проникновени думи, за подкрепата и топлината! Прегръщам те и те благославям с Добро, скъпа Вили! |
]
Re: Покаяние
от pavli на 11.12.2007 @ 21:10:12
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/pavlinapetrova | | Най-трудният път... Но затова пък толкова по-голямо е удовлетворението от преодоляването на трудностите и неочакваните препятствия. Голяма крачка се научаваш да правиш и самата ти ставаш Светлина, Мария! |
]
Re: Покаяние
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 11.12.2007 @ 23:22:11
(Профил | Изпрати бележка) | "Бягах объркана, едва не умрях
от лутане и отчаяние.
Днес, моля, Боже за прошка - не бях
смирена достатъчно и покаяна!"
Ти Си, Мария, много повече от
достатъчно...
Далечни поздрави
и късмет!
|
]
Re: Покаяние
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 11.12.2007 @ 23:48:27
(Профил | Изпрати бележка) | По Коледа стават чудеса...:)))
С такова нетърпение очаквам
тази Коледа,
като малките деца ...:)))
Пожелавам ти сбъдване! |
]
Re: Покаяние
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 16.12.2007 @ 06:49:01
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | | Скъпа Мария,да бъде Светлина в душите и сърцата ни!...Всеки носи своите грехове като кръст, изкачва се нагоре,нагоре и ако не е Светлината, под тежестта му ще се сгромолясаме в бездната...Поздрав за стиха,мила приятелко!Че |
]
Re: Покаяние
от Pobeditel на 28.01.2008 @ 20:12:58
(Профил | Изпрати бележка) | | Замислих се, Мария! Поздрави за хубавия стих! |
]
Re: Покаяние
от Luna (gzandeva@abv.bg) на 03.02.2008 @ 23:05:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.gzandeva.com, www.poetiskitara.com | "Много болезнен път си избрах
да нанасям безмилостни рани
и да понасям много от тях.."
Не всичко заслужава покаяние, Мария... Ти просто си търсела пътя към истината.Сетих се за първото стихотворение, което някога съм прочела от Лермонтов.
" " "
Тъй често хората немили
измъчваха ме за това,
че им прощавах аз това,
що те не биха ми простили.
И ме притисна ориста.
Наказвах без вина и с право -
и на сърцето си кораво
не можех вече да простя.
Аз между хората се върнах
намръщен, с каменно сърце,
но гдето и да се обърнех,
съглеждах радостно лице. |
]
Re: Покаяние
от rimoza (Rimoza@abv.bg) на 07.03.2008 @ 08:42:38
(Профил | Изпрати бележка) | Пожелавам молбата на лирическата да бъде чута
и да получи желаната прошка, а на нейната
талантлива авторка пожелавам все така да пише
хубави стихове и да бъде щастлива ! :)) |
]
Re: Покаяние
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 11.03.2008 @ 10:35:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Много мъдро и дълбоко изстрадано и осмислено!Поздрав! |
]
Re: Покаяние
от ra4e-ton на 11.03.2008 @ 21:53:33
(Профил | Изпрати бележка) | Мариам, странно, но стихото ти ми напомни едно мое, което написах преди няколко дни. Скоро ще го пусна, казва се "Понякога е загуба"...
Най-трудния път е пътят към себе си, а да се самонараняваме, за жалост, е човешко (особено за чувствителните и мислещи хора). Много себепознание извира от стихото ти, за което те поздравявам! :)))))))))))))))))) |
[Без заглавие]
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 11.03.2008 @ 21:58:49
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | | Публикувай го по-скоро, мила! Чакам с нетърпение... Те - мислите, усещанията - са единосъщни и вибрират във Вселената, а ние само ги улавяме. Когато вибрираме на сходни честоти, изразяваме и споделяме сходни мисли. Благодаря ти, Раче-тон! Развълнува ме, че прочете точно този стих - изживян е дълбоко от мен... |
]
Re: Покаяние
от filantrop (asdaa@abv.bg) на 17.03.2008 @ 06:52:47
(Профил | Изпрати бележка) | Много хубаво пишеш!При разходката сред публикациите ти установих,че съм чела не малко от тях,а липсата на коментари си обяснявам с това,че винаги ме оставяш много замислена.
Умението ти да насочиш прожектора към неосветените зони е едно от достойнствата на твоя стих.Дълбочината е впечатляваща!
Поздрав! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
