Полуотворен е прозорецът
Крещи през въздух самотата
Навън пейзаж-
картинка прясно оцветена
с ръката на дете
И тъмносин флумастер
между ръцете на дървото е запълнил бялото
Под лактите на клони- златните прозорци
проплакват си през златните си клепки
Кафявото дърво в средата
увисна на бесило си-корен
Днес всичко е наопаки
Аз нямам нужда от лекарства
Но днес е страшно тъжно че съм тук
и няма как да срещна своя принц