автор: vyara

Светла моя любов,
не би могла да си грешна.
Ако не друго, любов,
поне срещнах те.
И разбрах, че те има, любов.
Има те!
Ако не друго, любов,
научих името ти.
Грешна моя любов
и най-чиста.
Най-невинна любов,
и тъй истинска!
Не искам, любов,
да те загубя.
Намерих себе си все едно,
а до лудост
те загубвам, любов,
и безсилна
топъл спомен, любов,
още милвам.
Тъй ли трябва да е -
безнадеждно
и безпътно, любов?
И копнежи
ли ще останат
вместо следи от нас,
вместо минало?
Хубаво ли е, любов,
че поне те е имало?