автор: pord

Всеки път се повтаря драмата
на героя и героинята:
щом всичко
е на ръка разстояние,
любовта е недостижима.

Кръговратът от смях и песни,
и тъга, и любов
стана фон,
за да видим, че тази есен
не е просто един сезон.

Спомняш ли си –
нахално млади
как вървяхме направо
и пихме от много кладенци,
а жаждата си оставаше?

Как нехаехме, че вечността
ни харизала
два-три мига!
Колкото по-голяма
е любовта,
толкова повече не достига.

Днес ръката ми
послеслов
пише, без да мъдрува:
няма определение
за любов,
ако тя съществува.