автор: seso-sms-o

Към слънцето към слънцето зове реката бяла
аз кротка и покорна съм но само при раздяла
морето ме погубва оставям го далече
мен мамят ме горите и планините вечни
прегръщам се с тревите лудувам из клисури
танцувам с канарите с борики се целувам
милувам пъстри риби орли калинки вълци
и седем цвята с тътен из водопади ръся
полека изтънявам към извора се връщам
и ставам звънка струя от капки всемогъщи
в земята пак политам с солта й се размесвам
и в корена се впивам и вече става лесно
към слънцето да тръгна нагоре все нагоре
с лъчите му се качвам
сега съм дъжда на облак очаквайте да падна