ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 639
ХуЛитери: 0
Всичко: 639
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Какво е самотата? Репетиция преди смъртта.
Публикувано от Amphibia на 02.12.2007 @ 16:11:13
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 1
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 112269 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Реторично" | Вход | 6 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Реторично от roza1 на 02.12.2007 @ 18:43:10 (Профил | Изпрати бележка) | Дублор за тази роля трудно би се намерил...
Дали са нужни репетиции!?
И неподготвените завършват спектакъла...:)
Поздрави!
|
Re: Реторично от anonimapokrifoff на 02.12.2007 @ 19:24:23 (Профил | Изпрати бележка) | Така е, ама нали сме научени да се подготвяме. И накрая - пак сме
изненадани. Неприятно... |
]
Re: Реторично от vanya777 на 02.12.2007 @ 18:51:05 (Профил | Изпрати бележка) | Самотата маха на птиците,
и изчезват надеждите,
а булевардът с мечтите
е пуст.
Последен стих.
Рисувам ,
есенни чувства.
Мислите ми те търсят
в пожълтялата,ухаеща
на вятър и съхнещи цветя,
есен.
Виждам,
стъпките на зимата...
Нека никога не е това...
Нека тишината е красива! |
Re: Реторично от anonimapokrifoff на 02.12.2007 @ 19:26:00 (Профил | Изпрати бележка) | Как да отговоря на този прекрасен стих? Нямам сили. |
]
Re: Реторично от anonimapokrifoff на 02.12.2007 @ 20:55:39 (Профил | Изпрати бележка) | Това си е направо жестока присъда. |
]
Re: Реторично от didislava на 02.12.2007 @ 22:59:35 (Профил | Изпрати бележка) | Още от заглавието не си прав... |
Re: Реторично от anonimapokrifoff на 04.12.2007 @ 17:48:37 (Профил | Изпрати бележка) | Това е твоето виждане. Както е казано от Бредбъри, "смъртта е занимание самотно". |
]
Re: Реторично от anonimapokrifoff на 04.12.2007 @ 17:50:26 (Профил | Изпрати бележка) | И самотата си има добри страни - една от тях е, че всеки дава собствено определение за нея. |
]
Re: Реторично от Valka на 25.12.2007 @ 19:32:30 (Профил | Изпрати бележка) |
....Животът - тази кратка репетиция
за дългия спектакъл на смъртта.
Едва ли ти е непознато...
Ако проявиш интерес ще ти го пратя цялото.
Много често чужд текст провокира собствените ни мисли - провокирани, но собствени - наскоро попаднах в подобна ситуация...
Поздрави
Да ти е широко на душата и светло на сърце |
Re: Реторично от anonimapokrifoff на 25.12.2007 @ 21:29:25 (Профил | Изпрати бележка) | Наистина звучи познато, но не се сещам сега на кого е. Прати ми го цялото! |
]
Re: Реторично от Valka на 25.12.2007 @ 21:40:29 (Профил | Изпрати бележка) | РЕПЕТИЦИЯ
Отхапвам лекомислено и гладно
от залъка на всеки божи ден.
Живея с всички сили, безпощадно,
живота, който ми е подарен.
Дали случайно или по програма -
един-единствен - кратък, страшен, мил -
живота, който с много страх на двама,
на мойте синове съм подарил.
Животът - това малко, топло чудо,
пулсиращо във моите гърди.
Животът - тази сляпа пеперуда
в прозорците на светлите звезди.
Животът - тази крехка, бяла птица,
опряла клюн в небесните врата.
Животът - тази кратка репетиция
за дългия спектакъл на смъртта.
1986 г
Недялко Йорданов
Да не си помислиш, че съм нЕкое академично чудо, сакън!!! Аз че съм си умничка - така е - ама този - Недялко Йорданов - много си го харесвам...
Поздрави
В.
|
]
Re: Реторично от anonimapokrifoff на 25.12.2007 @ 23:05:46 (Профил | Изпрати бележка) | Странно е, че последните два стиха ми се сториха познати, след като наистина за първи път чета това стихотворение. Благодаря ти, че ми го изпрати! |
] | |