автор: timon

Емма:
(Първи монолог)

Островът, на който дойдох,
за да слепя парчета от себе си,
да изтрия усмивки, да потуша огъня
се оказа остров на мъртви течения.
Не ме носят на север, а все на изток.
И оазис не става ,
и с палми не става -
Петкан се е вглъбил в идеята да строи колиба от моралните си възгледи
да не би някой да го заклейми, че не е сложил покрив над главата си -
в цялата сглобка аз съм едно от парчетата му... трикрако столче -
вещ, нужна му за интериора.
В градината, която се опитва да полива цветята
няма цветя, има изкуствени филизи -
това е жадувания екстериор?
Превърнах се в Робинзон...
корабокрушенец на собствения си кораб - без платна.
Сдъвквам поредното листо,
с паяжините по него -
вкус на изгнили стафиди
и вкиснато вино.
В ъгъла столчето се опитва да говори
да каже на Петкан,
че "Неговия Робинзон" тръгва
по-цяла от всякога,
за да търси топлия си остров.
Петкан дори не забелязва...

...и не са ми виновни Финикийците,
когато е истина
Ламанша!