автор: biser4e

Мъжът, който често стои зад мен
и докосова косите ми с поглед,
се прибира след дългият ден
точно във седем с метрото.
Той е вечно вглъбен. И е сам
и със сигурност мисли за Нея.
Той е тук. Тя е някъде там.
В свойте дълги самотни недели.
Той не я е познавал преди,
но предвкусва малинови устни.
И се взира във женски черти,
неподобни на никои други.
Този мъж ме докосва по рамото
всеки път, щом понечи да слезе.
Не поглежда в очите ми. Само
ми прошепва "Мадам, извинете..."
Може би, тази вечер. Пак там
в навечерието на една неделя.
Ще се потъне в очите ми...
Знам,
че във тях ще намери Нея...