автор: Freya

За вечността... и за хората... и за спомените...

Тя можеше с вълшебна пръчка
едно чудо да направи,
едно желание да сбъдне -
пожела да е безсмъртна.

С невинната си безрасъдност
тя тръгна боса по света,
със детското си любопитство
души и спомени разлисти.

И искаше да види всичко -
пясъци и пирамиди,
космос, слънце и планети,
вятъра и вековете.

И мислеше, че всичко може -
в ръцете си държи магия,
че носи бури и стихии,
че пази времето в кутия.

Ходеше от дом във дом
и събираше съдби и хора
във сърцето на дете,
а минаваха през нея те.

И искаше да види образа си
в счупеното огледало,
Но след вечности отронени
тя беше дух със чужди спомени.