автор: zinka

От розов храст -красив и млад,
откъснах роза с розов цвят.

Поставих я в кристален съд
в най-светлия домашен кът.

И тя разпръсна аромат,
изпълвайки ме с благодат.

Съвсем редовно, в ранен час
водата и подменях аз.

Обгрижвана тъй всеки ден,
разтвори се до край за мен.

Но щом със устни я допрях,
че късно сторих го, разбрах.

Тя трепна с тих ефирен вик
и цяла се разпадна в миг.

Отрони всеки свой листец -
остана чашката с прашец.

Аз всички листчета събрах,
Целунах всякое от тях.

И натъжен и посветих
прочетения вече стих.