автор: aureliano

упоен от липовия мириз
на косата ти
премалял от набъбващия крясък
в очите ти
омоламощен от пъргавината
на бедрата ти
с устни опърлени от лавата
в гърдите ти
изгубен в лепкавата ненаситност
на недрата ти
скърцам със зъби
нежно прехапал
мекото на ушите ти
езика ми нервно потръпва
почувствал
адреналиновия прилив
бушуващ в кръвта ти
преставам да съществувам и
намирам себе си
претопен във плътта ти
спирам да мисля за нея- за другата
разкъсвам дигите на реката на чувствата
взривявам невронните мостове във главата ти
за да се удавиш
за да останеш без дъх
за да не мислиш за него- за другия!
забрави го!