автор: snowking

Знаеш ли,
откога аз нямам сестра...
От раждането си я нямам.
Но имал съм преди това.
И е умряла.

Било е отдавна. И трудно било.
Кръстили я на всички цветя.
А аз не познавах нито едно.
И тя умря.

Но пак отказвах да ги науча
по видове и имена.
Какво по-лошо да ми се случи
от туй, че умря.

И случи ми се най-доброто.
Уж само в приказките става.
Когато казваш тихо: Брат ми!
Сестричке, полудявам...

Препълнен със цветя светът е
и твоя свят, и моя свят,
когато дишам във гласа ти,
със който ме наричаш брат.

И мисля си,
отгоре гледа, свети,
вали върху ни с дъжд и сняг...
Без да си кръстена на цвете,
превръща те във нежен цвят.