автор: duende

На К.
На Е.
На Р.
и на И.

Нека тази нощ да помълчим.
И тялото ни да трепери.
Нека мислите си притаим,
зад тежките душевни двери………..

Открихме пътя
и тръгнахме по него…
отведе ни не там, където сме желали
дали осмислихме добре…
дали мислихме въобще?
И двамата не знаем.

Минахме през чудни места,
През приказно красиви гледки.
Целувахме се, вървейки.
Така и не ги видяхме…

Аз пораснах, почувствах се по-силен.
Замаян пих от твойта топлина.
Тя сякаш бе за мен отровно биле,
но и прекрасна, сбъдната мечта.

Не мислехме за "После…"
"После….", което винаги тежи като измама
Зарекохме се, вплели пръсти и уста
Че "после…." просто го няма!

И сбъднаха се двадесет пророчества в мига.
И черни сенки обрадиха ни в нощта.
Примамни тайни шепнеха ни красиви, мистични същества.
Но ослепели да се гледаме в очите,
Ние напредвахме…
И с нас напредваше мига.

Миг, който искам да запазя,
близо до сърцето си завинаги.
Като татуировка да го запечатам
в най-свидните си, бляксави мечти

Ти така и никога не ме позна.
Сляпа бе за сянката ми черна.
Благодарен,
в лепкавата тежка тишина,
аз те целунах и забравих за дъжда.
За моя дъжд…

Ти перлена корона сложи,
С далечен крясък поздравиха ни ята.
А аз смирено в трона те положих.
Целунах ти нежно ръка.

Луната вярна освети,
с безплътния си лъч,
красивите ти, нежните черти…
Аз се разплаках изведнъж.

Но сълзите ми ти изсуши.
И ми каза: "Има го другият начин!
Целуни ме, с глава на моите гърди
Поне тази нощ няма да плачеш
Поне тази нощ няма да плачеш
Поне тази нощ няма да плачеш…."
А утре?