автор: miglena

Празен екран...
Сред палитрата на въображението и
силуетите на словата зее отровна бездна:
нямам е-писмо от теб... И ръцете ми са слепи.

Празна стая...
Нямам легло. Изчезна, когато
вместо "лека нощ" ти пожелах
"последно сбогом" ... Дали успях?

Празен дом...
Изгорих ключа към моето сърце.
Заличих пътеката към твоето.
Обрекох се на скитническа самота.

Празна ръка...
Приех като спасение твоята жестокост.
Не те виня, не ти благодаря. Въздишам.
Издълбоко... дори... почти ... без стон.

Празен взор...
Пустош без брод. Пустиня без мираж.
Цвете без аромат. Море без солта.
Аз без теб... Това е жестокостта.

Празничен миг...
Вдъхновението продължава да ме обожава.
Клавишите ме галят, нежността ме обладава.
Ти без мен ... Това е ... твоето спасение...