Брезичката отрони вече
първите си жълти листи,
а сякаш още сме във лято
и още никой не помисля
за отлитащото ято на птиците.
Тревата още зеленее
и слънцето все още се усмихва,
ала ветрецът вече хладен вее
и глъчката на лятото затихва
постепенно.
Брезичката потръпва боязливо
в очакване на дните мрачни,
които носят зима.
Умислена, не подозира,
че над облаците горе
и светлина, и слънце има!