Времето - усмихнат мелничар -
отпуска бавно улея на дните;
високите води – струящи истини –
завъртват все по-силно каменните пластове от страсти.
И в някой миг – ще бъдем смлени.
Ще тръснат със нехаен жест паспала от косите си децата ни,
през свое сито бавно ще да отделят лошавината от доброто,
и ще замесят едра пита;
под връшника небесен в озвездена жар ща я пекат,
от хълма лис ще я търкулнат –
и чак когато слънцето обиколи –
в димящите бразди ще я разчупят.
Добре е, ако хубав бъде хляба.