автор: zinka

Ако ме повдигнеш, мили,
за Луната ще се хвана.
Ще приседна като в люлка,
от небето разлюляна.
Плитката си ще ти спусна
за да се качиш по нея,
че косата ми е гъста,
а очите ми се смеят.
И Луната-месечинка
за рогцата ще подръпнем,
за да ни люлее силно,
чак дордето се разсъмне...
А звездите многобройни
песни цяла нощ ще пеят
и ще те отпивам с устни,
както само аз умея...

Ако ме повдигнеш, мили!
Само ако ме повдигнеш...