автор: pastirka

Голтак да е, мамо, но тъй да обича,
че всички жени по света да завиждат.
Не с думи, а с поглед в любов да се вричат
очите, които невидимо виждат.

Така изповядах в съня си душата.
И голата обич на пътя застана.
Учудено гледаха даже цветята,
а в камъка съскаше скритата рана.

Голтакът облече със чувства сърцето,
което светулково светеше в мрака.
Сега съм сестра на дъгата в небето,
щастливи сватбари невестата чакат.

А моята изповед днес пред олтара
да чуят светулките неми и плахи:
Обричам живота си в младост и в старост
на царя на всички дъги - сиромаха!