автор: Alisa

Аз съм своята собствена грешка
за вината на други.
Вятърът дълго ме вя
и ме хвърли да глождя очите ви.
Вече не зная къде и кога
ме измисляха.
И защото повярвах на празника,
днес празнувам единствено себе си
и това отрезвяло събуждане,
онемяло от болка, изтръпнало,
и намразило дяволски ъгъла,
зад който завих и прогледнах.
Аз съм болката,
рукнала тъмна и тежка.
Ослепях, не защото изгубих очите си,
А защото ме гледаха в тях
и ме лъгаха.
Все пак беше урок и си струваше…
Но дали пък е струвало толкова чак,
че да плащам накрая със себе си?