автор: krasavitsa

Естествено, беше си стрес, когато разбра. Семейството им вече влизаше в тийнейджърската си възраст, време беше да се случи, знаеха го и двамата. Бяха си обещали да държат колкото може повече. Той пръв не беше издържал.
Вярно, че и по-рано сякаш имаше съмнения за негови забежки, но не обръщаше внимание, погълната от грижи. Но този път май беше сериозно. Не можеше да го подмине ей-така, а и той си призна.
Жената им беше стара позната. В края на краищата, ако са се намерили, ако си дават един-другиму това, от което имат нужда, няма да им пречи, нека са щастливи. Той категорично отказа онази да има някакво значение в живота му, но това казваше той. Мъжка му работа... а горката жена... сигурно е имала надежди... ако го обича? Ще й съсипе живота... Усети се, че я съжалява. Реши да се срещне с нея.
Замисли се – за пръв път, откакто бяха женени – дали и тя получава от него това, от което имаше нужда. Не можа да си отговори. Поне не веднага. Май имаше нещо показателно в това... Така беше затънала в проблемите на семейството, че беше забравила себе си и своите нужди.
Любовницата не беше фатална жена, това в никакъв случай. Нито хубава. Беше разведена и вечно хленчеше и приплакваше, че нямало на кого да разчита. Все привикваше чужди мъже вкъщи да й поправят ту контакта, ту ютията, и май им се отблагодаряваше веднага, на място. И те й бяха помагали, с каквото могат. Наистина, успяваше да предизвика съчувствие. Беше безцветна и неугледна. Доста развлечена, даже направо повлекана. И походката й беше на повлекана.
Изведнаж се учуди – мъжът й, естетът? Та той непрекъснато имаше изисквания и претенции към всичко. Критериите му бяха много високи. Тя се съобразяваше с изтънчения му вкус, стараеше се да го удовлетворява - и успяваше. Външният й вид, домът... децата, неговият външен вид... начинът им на живот, всичко беше на ниво, той сам го бе отбелязвал неведнаж. Какво е търсил, и какво е намерил в тази сива мишка? Какво не му е дала тя, та да го търси навън? Нейна е вината, имал е някаква нужда, която тя не е разбрала, и така го е тласнала към друга жена. Трябваше да разбере...
Срещнаха се – съпруга и любовница. Беше потресена. Когато след срещата се прибираше към дома си, едва се сдържаше да не се разсмее на глас. Добре, че не успя да стигне до предварително подготвената си благородна реч, с която щеше да благослови любовта им. Егоизъм и сметкаджийство прозря още в началото на разговора. И никакви угризения за това, с какво се беше отблагодарила за приятелската помощ, получавана с години, никакво притеснение, че може да съсипе семейство с деца. Тази жена не беше само грозна и глупава. Оказа се и безочлива, дори нагла. Сврака, неспособна да свие свое гнездо, все беше посягала да бръкне в чуждото.
Прибра се вкъщи и се затвори в стаята си. Да мисли.
Започна със себе си. Беше приятна на външен вид. Не красавица, но приятна. Беше облечена винаги с вкус – за разлика от любовницата. Беше интелигентна. Интересна, духовита – за разлика от него. Често – душата на компанията. Доста мъже я харесваха и ухажваха, но тя не се поддаваше. Беше сериозен човек, целта й беше да изгради добро семейство, и го градеше. Той го отчиташе, доволен беше, личеше си. Едва споменал, че му се иска нещо, и тя хукваше да го набави – било то дреха, предмет, книга или храна. За да се занимава само с кариерата си, бе поела изцяло грижите за децата и дома, не го занимаваше с нищо. До този момент уж всичко вървеше, както го бяха искали – и двамата. И тя, и мъжът й бяха с няколко нива над онази нещастница, какво беше намерил при нея?
Опита се да си припомни нещо повече за невзрачното същество. Този път – нещо хубаво. Да! Погледът й! Винаги, когато се усмихваше, погледът й изразяваше възхищение. От всичко... изглежда ясно съзнаваше колко по-долу е от всички около себе си, и понеже не беше злоблива, искрено им се възхищаваше. Незлоблива, но крадлива... не е нужно да мразиш онези, от които крадеш...
Изведнаж й просветна. Да, това беше. За разлика от любовницата, тя не даваше възможност на мъжа си да се чувства над нея. Справяше се с всичко сама. Беше доста способна, научаваше бързо това, което не знаеше и от което имаше нужда. А мъжът й е имал нужда от признание за качества, които и тя притежаваше и смяташе за елементарни, за да ги прави обект на възхищение.
Тази нощ трябваше да направи своя избор – себе си или семейството. Не беше труден.
На сутринта от стаята й излезе друга жена. Флегматична и разсеяна. Нямаше я веселата енергичност, с която запълваше дома преди. Занемари се. Оказа се способна и на това. Започна да прехвърля част от грижите за дома и децата на мъжа си, отначало част, след това – почти всички. Бездействаше, макар и да й беше трудно – не беше свикнала. Караше мъжа си за щяло и нещяло да помага, уж не можела да се справи сама. Той беше добър човек, търпеливо вършеше всичко, което, знаеха много добре и двамата, тя можеше и сама, при това доста по-добре от него. Тя не се чувстваше добре в новата си роля, но за да спаси семейството, беше готова да се жертва, и се жертваше. Даваше всичко от себе си...
Само с едно не успя да се справи. Не можа да накара очите си да го гледат с възхищение.
И той пак тръгна да търси поредната некадърна грозница.