Пъптилно сочни плянове и зуфи,
задавгустно
се трупат безсъперни.
Изважно се разпляват
болни клупи,
по мържавите майноси вечерни.
Сумбури кротни
вече пеленеят,
двуножат,
и замръцват в мраколеса...
И няма врап сред неми самобеи,
до кряскаво ухлопени
в мереси.
Сметливо брящ,
заклапав изумерник,
на зуката мавозно е тъписъл...
Броза надпада
на лавази черни,
но има ли в живота капка смисъл?...