автор: Franc_Enstein

Пъптилно сочни плянове и зуфи,
задавгустно
се трупат безсъперни.

Изважно се разпляват
болни клупи,
по мържавите майноси вечерни.

Сумбури кротни
вече пеленеят,
двуножат,
и замръцват в мраколеса...

И няма врап сред неми самобеи,
до кряскаво ухлопени
в мереси.

Сметливо брящ,
заклапав изумерник,
на зуката мавозно е тъписъл...

Броза надпада
на лавази черни,
но има ли в живота капка смисъл?...