Изплаках толкова сини пространства
и прозрачни топли лъчи
заравях болки в пиянства
отскубвах излишни мълчания
търсех вината проклета
от моите първи петли.
Днес ти нося лалета
и чувам как камък мълви.
Днес изригват молитви
вулканично чакани думи
и болки с очи ненаситни
свирят в мен с опънати струни...
Днес зората засрамено крие
очите си в зелени морави
споменът опулено вие
мигът да тиктака забрави...
Мъничко ангелче някой изрече
си станало мое дете
вчера е тук, а утре далече
тишината разкъсвам на две...
Късче надежда и спомен по теб
късче молитва в моята кална съдба...
Тихо в ръцете на черния креп
днес моята болка и любов се побра...