автор: Nadya

Пропусни светът ми
да премине през вратата,
обездвижвам се
в тази празнина отвътре.

Есенни черупки се разпукват
и е ненужна
покафенялата обвивка.

Смъртоносно е това оставане
под есенната пустош на листата,
загнивам бавно, докато
вдишвам нощен вятър,

а едно листо остана горе
да посрещне зимата.