Така се обичаха и тъй се мразеха.
Като се любеха, съвсем не се пазеха.
Без да се търсят, все се намираха.
Не съжаляваха, ръце простираха.
Те се разделяха и се събираха,
след всяка раздяла, се компостираха,
до полуда се питаха, как става чудото,
и сърцата им пак, биеха лудата.
При него във такт, но нещо прекъснато,
При нея просто, ей така непрекъснато.
По хотели и гари, по пътища бели,
Над тях птици, облаци бели къдели.
Срещи нечакани, с много очакване,
прегръдки такива, до сърце изплакване,
те се обичаха, и така се обичат,
надолу, надолу продължават да тичат!
22.11.2007 10:32 АМ MEZ