автор: seso-sms-o

Помня я такава -
тук, на кръстопътя,
вдигнала ръцете -
с крина боб отвява...

Падат от небето
слънчеви мъниста,
край черджето трепка
пъстрата ми ризка.

Вятър ме погалва:
„Има и за тебе –
белите – за дама,
шарени – за спомен!”…

Цяла броеница
имам оттогава.
Вече ме засипва
бяла-бяла плява.

И сега, когато
лятото преваля –
с жеравното ято
питаме за мама.

.