 |  До време беше страстта,
първичността на желанията,
жаравата в погледите.
Дотам и спряхме,
опитахме се мъдри да бъдем...
Но на телата ни жаждата погълна пролетите ни несбъднати,
по стъпките на лятото ненаказано пристъпи.
Разпадна се времето на дати. Но не спря, дяволското -
полека изпълни календара с празници.
Сбъднати, желанията, поискаха имена и начало.
Поискаха всичко – и възраст, и зрялост.
И дадохме им. И обещахме, себеотрекли различното.
Лесно беше, когато сенките бяха къси.
То не бяха разплащания... Не бяха избори...
Измечтано сбъдването настъпи.
Но пътищата, сплитаха се, още дълги.
Е,.. свърши се...
Дотук беше с мъдростите – сега идват лудостите.
Свъсени есени настръхнали предвещават зимата.
С всяка птица отлита по нещо от нас. И вече го виждаме.
Без преболял адрес.
Без настояване за истинност
Без терзания за причините.
... Забрави за безболезност и наивност...
Живи сме...
Публикувано от aurora на 22.11.2007 @ 11:26:14
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Дотук с мъдростта..." | Вход | 8 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Дотук с мъдростта...
от Evil_Yosha на 22.11.2007 @ 12:09:20
(Профил | Изпрати бележка) | Без терзания за причините.
Живи сме!
Поздрав!:-) |
Re: Дотук с мъдростта...
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 22.11.2007 @ 21:53:58
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Живи сме... И още как...
Ама точно за причините ли да се терзаем?!
И за кое по-точно: къде се коренят; как така стана; к"во ше праим сега или пък още по-сложното - кой е виновен; или най-безсмисленото - кой почна пръв?!???
Не си стру вавярвай ми!...
Но всичко останало - ДА!
:-)
Благодаря за поздравите! |
]
Re: Дотук с мъдростта...
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 22.11.2007 @ 12:38:56
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | След пролетни и летни лудости, през есенна мъдрост, зимните лудости са най- живи и истински.
Поздрави , МъдроПлъки!:) |
Re: Дотук с мъдростта...
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 22.11.2007 @ 22:04:22
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Хай, Стеф! Есенни дей-дриймс са ме налегнали. А са така опасни...
Един от най-спорните въпроси на древните философи: мъдри ли са лудите или са луди - мъдрите - продължава да е висящ...
Ти на кое залагаш? Ама мъдро!
Що пък не - лудо?!...
:-)))
Весело да ти е! |
]
Re: Дотук с мъдростта...
от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 22.11.2007 @ 19:22:24
(Профил | Изпрати бележка) | Разпадна се времето на дати
Сбъднати, желанията, поискаха имена и начало.
Измечтано сбъдването настъпи.
сега идват лудостите.
Без настояване за истинност
Без терзания за причините.
--------------------------------
Опитвах се да си обясня чрез тези извадени от цялото стихове тъгата, която наслояваш, но не само тъга, а и усещане за свобода, може би последна, може би истинската. Цял един живот има в стиховете ти. Не се задоволяваш с едно настроение. Блъскат се чувства в твоите стихове-равносметки.
Осъществяването на основната част от мечтите ни е някакъв преломен момент. Неизменно идва и въпросът доколко се е сбъднала любовта. Вероятно точно предзимни сме готови да не питаме за причините, когато тя, любовта, почука на вратата. Ако...се случи.
И кой знае, може би със сърцето чувстваме, че тази лудост ще се окаже единствената ни истинска мъдрост. |
Re: Дотук с мъдростта...
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 22.11.2007 @ 21:32:57
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Тъй - тъй... Както е казал един мъдър човек:
- Лудите, лудите... Те да са живи...
:-)))
Далече е още зимата, Мей! Но за лудости - никога не е късно. Лудите си имат своя мъдрост - могат да си позволят да казват истината - както децата и пияните. Не само царят е гол, но никой не смее да го каже - да не сме луди?!
Много лудост ти желая, Мей! |
]
Re: Дотук с мъдростта...
от nadya на 23.11.2007 @ 06:51:13
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/ | Никога не е късно и за малко лудост преди зимата, въпреки болката...може все някога да успея и да не виждам...
Поздрав!:) |
]
Re: Дотук с мъдростта...
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 24.11.2007 @ 13:01:44
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | :-)
Аз ли?!... Или стихото?!...
;-)
И ако е стихото - мъдростта ли ти е по вкуса или лудостта???
Ех, Вал... Заради такива като теб, такива като мен правят глупости - прописват,.. прорисуват... А бе малко лудост трябва да има в този живот - поне на върха на езика... |
]
Re: Дотук с мъдростта...
от butterfly на 01.12.2007 @ 17:22:07
(Профил | Изпрати бележка) | Време е за лудости... Защото сме живи.
Така е, Плъки! Поздрави! |
]
Re: Дотук с мъдростта...
от zima на 31.12.2007 @ 00:34:18
(Профил | Изпрати бележка) | Много ми хареса стихотворението. Етапите на живота са описани с неподправена искреност, реализъм и разбиране. Ритъмът и тежестта на отделните части подсилват майсторски внушенията.
"Живи сме..." - единствен аргумент! Харесвам мъдростта ти, поете, и начина, по който изразяваш тъгата си. Ти ли говориш или аз? Просто си го казал по-добре и по-поетично от мене. Искам да кажа - отразяваш всеобщото усещане за живота. Говориш вместо всички нас и нямам търпение да прочета и другите ти истини за живота, поднесени с такава художествена сила. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 1011
ХуЛитери: 4
Всичко: 1015
Онлайн сега:
