Когато идва вечерта
и пустота
продънва те отвсякъде,
когато ти е все това,
дали вали
или изгаря лятото,
тогава тръгваш ти
след слепите кервани
на най-самотните поети,
които сред оазиса на кръчмите
не пропиляват,
а му дават име и още свобода -
на времето,
заключено във стъклени часовници.
Когато идва вечерта,
преди да си заминем.