автор: Wendy

"Една жена бе възкресила Лазар..."
               Пл.Александров

Със своя хляб нахрани враговете...
А на приятелите си какво поднесе?
Разкъсан вятър, обгорено цвете...
Завинаги осакатена песен...

А точно те ти топлеха ръцете,
когато рухваше край теб света!
Сега - ненужни. Стар, захвърлен вестник.
Безумна, непростима самота.

Живей така!
Напук на всичко свято!
Напук на поетичния си зов.
...А ако Лазар срещне пак Жената,
дано
да събере трохи любов...