автор: trichocephalus

Невидимият танц се чува там
във мрака
изгряла пак е пълната луна
Фламенко страстно чува се
в тъмата
играе нейде огнена жена
като някога
играе тя, когато бе тя млада
и влага всичко в своя танц сега
Във ъгълчето на окото
бръчка ляга
полага уморена своята тъга сега
Надежда има-
страста разгаря се отново във нощта..
Но погледът напразно се опитва
в огледалото да срещне
любовта.......