Тя плаче...
над купа праскови,
изпълнили със розово ухание
ефирно стаята...
Във ъгъла
наказани желания,
предали падащите си звезди,
рисуват образ
с незабравени черти…
Здрачава се,
ухае нежно на праскови
и на сълзи.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|