автор: vanya777

Само миг.
Сълза.
И вятърът на чувствата
разплита тиха светлина.
На дъното,
черупка от рапан
в премяна,
два мънички корала.
Като длани.
събрали тишина
от песъчинки
по брега.
Където две вълни
отмиват от телата ни
горещите следи.
Притихва в ехото си вечерта.
Изплита нежни мрежи
във звук от днес зора
И страдаме от притежание
а сме две далечни разстояния
водопадно падащи
във вир от музика
и дхарма,
като път
...и искане.